понеделник, 22 октомври 2012 г.

ЕСЕН или ♀ и ♂





…май някакви още неща исках да ти кажа - мисля че бих ги нарисувала като светла, абстрактна импресия...
...или май не мисля…

 Хубаво е когато нещата излизат от форми ...и същността преобладава!

...преОбладава -  
лавандулов бриз...

...безкрайна спирала.....

...безвремие
пеперудено...

фракталност...

...и хаотичната хармония на ято преди път,
преОбладаваща сетивата...
...колко различен смисъл има в думите...
Изстрелва ме…

Изсвири ми този ефир на трептящи обладани сетива?

Ще се доверя на синестезията си.
...вдъхновяващо!
...все едно да опишем аромата.
Добре, имаш го - ще побродя малко из световете…

Лети!
...а аз ще усещам -
някъде...

...

Някъде, навсякъде....

През много морета, отвъд някъде, навсякъде...
Какви са багрите в това - със всичките им светлосенки и полутонове:

Фундамент - кафяв металик, кралско червено, жълто, дълбоко зелено, малко синьо.

Синьото ме одраска,
а това NOVA NOVA - TONES

Тиерсен, като послеовател на Глас, използва спираловидна техника на композиция....

Музика - или я усещам, или не я. Но усетя ли я, плъзва като топла кръв.

Тя не се прави за да се разбира…
Странно Es-moll (mibemol minor) -
тъмно зелено, малко сиво, малко лилаво...
...секвенция, която хипнотизира.
Това е леко шаманско.

Една от любимите ми е.

Лека, плъзгаща се изключваща лявото полукълбо...

…остава някаква сетивност само.

Илюзия...

Не знам дали искам да знам?!
Наслаждавам се - тогава масата се превръща в кадифе. 
...и това е най-нормалното нещо. 
Както ти, при допира си с клавишите...

...продължение на ума и фантазията.

Твоето вечно безвремие...

...навън е някакво странно…
...все едно някой е изтупал нормалните от света.


Малоумно зомбиране навсякъде, ти го виждаш - изтриване си е, подменяне...

"на грешното място, в грешното време, с грешна причина..."
...не, не искам да мисля за това.

Не мислим, просто визуализираме световете си.

А защо да не си се занимаваме с мъничките чудеса, които можем.

Ама това правим. Навярно някой с огромно его се стреми да прави големи ...

Защо да го забелязваме?

Не ме интересуват само да не ми шумят!!!

 Свободен изказ!
Наскоро рисувахме с едни деца...
...иска ми се например, всяко дете само да си реши как да рисува. Усеща дървото синьо с оранжеви птици - ми браво, споделИ! Тогава е осезаемо.

Пълен полет.

♀ Да ама не:
Идва майката и - "Къде бе маменце си видял оранжеви птици? Ми нарисувай ги както трябва! Леле как си се оплескаааал, я стига за днес, хайде…"

Абе я си води евтината визия на маникюр!!!
...и на абажур може! хехе

♂ Остарявам и май се уморявам от цялата посредственост.

 Може би ние я допускаме до себе си, дали не и оставяме вратата открехната?
И защо да си като тях - уморена сянка, нуждаеща се от "градуси", за да чувства?!
...и Е466 за мезе...

С такива не искам да си губим времето взаимно - да контактувам с любимите им герои от филми, книги, ТВ, роднини, авторитети…
Виж оранжевите птици са друго нещо.

 ...затварям си черупчицата и се понасям в своите си мисли...

Си-бемол...

Синьо?

Не, синьото е сол
"Обществото често прощава на престъпниците, но не и на мечтателите."

Естествено - не ги разбира...
…както любовта, която бъркат със страст ... 
или собственост...
или просто проектират в теб своята си визия и всичко излизащо извън... е минимум дисконфортно,
несигурност,
страх…
Контрол!
...не знаят какво ще е утре
и -
земетресение,
див ужас...
...
Наслади се сега!
Страхът е дисхармония.

Какво ти дава удовлетвореност?

♂ Вибрацията -
да се синхрониираш с някого, но не на всеки е дадено....
Като срещнеш сходна вибрация, след това синхрона е лесен няма думи и нескончаеми обяснения, само свобода...


"No Hidden catch!

No strings attached

Just free love..."


Именно!
Невероятен е този Мартин (Гор), един от гениалните автори.
...няма клишета. 
Свободна емоция...
Останалото е рацио.

 Щастливи ли са такива люде според теб?

 "Щастие" е категория подобна на "истина" -
променлива…

За съседката червения залез означава, че утре ще е ветровито, 
за мен е усещане...
а за теб?

Фа диез мажор/минор, примерно мъдрост, много мъдрост...

Пропуснах понеделника...

Не ми го казвай!

Не е по силите ти да ме накараш да остана ако не искам - това не е твой избор, а мой.
РазлиЧка - 
наистина ли се почувства като камък пред колело? 
Вина? Защо?

Добре де - пласкан съм.

Къде ти е искреността? Хехе
"courtoisie"
СъприЧувствието е характерно за откровенния климат...

  ♂ Ето ти моя залез -

КаквО съм аз?

Финно създание...
Лилия...
Виолетова...

Заради музиката ми?

…някакси зная.

А знаеш ли, че лилавата водна лилия е един много рядък вид. Расте в най - мръсните води, трансформира кислород и има невероятно омаен аромат. Цветовете се отварят вечер и живее само 2, 3 дни,  а в религии и съновници се свързва с тъга...

Въобще нямах представа, че съществува.

Казват, че Бог я е пратил на земята, за да покаже на хората, как и най-крехкото създание може да превърне мръсотията в красота...
Но защо е тъжно да трансформираш мръсотията в красота?!

"…след като Бог създал човека, му подарил най-красивото чувство - тъгата..."
...най-творческото състояние.

А ти, защо си гневен?

"…та кой си ти - част от силата която желае зло, а все добро твори?!..."
Всички стари, грозни, бетонирани модели в главите на хората и тази масова деградация...
Посредствените ме гневят.

Посредствеността си е каквато си е - защо ти си гневен, че даже и ти харесва?

Балансът е развален!
Хората…
Подмениха хората! 
Това не е моя народ някой го смени!!!
Не те ли гнети?

Неприятно, хората са срязани с къдрева ножица!
Правя каквото мога, ако не мога, правя друго… 
...ценна съм си!
Май извадих емоцията ти от рамка.
Гневен лефер…

Ти проектираш това!

Защото ти го искаш, не правя план на разговора.
Подсети ме за един стих - да отворя ли скоба докато си поемеш дъх?

Да, да...

♀ Едно време имах приятели
знаете,
ходеха разни твари по тая земя.
Със тех си викахме „брадър”,
                                          „брат ми”, „брато”
или нещо подобно.
Но после дойде другото време.
Падна мъгла.
Моите приятели се изгубиха.
Чух, че били бити
със цици,
от поп-фолк изрусени певици.
Били драни до кръв

с маникюри
не по гърба,
                       а по сърцата.
Били ритани от таксиджии
родом от Люлин
на некаква спирка в Надежда. 
После - не съм чувал много за тях.
едните умреха от пиене,
другите - от само-себе-си.


Третите вече си тръгнаха
в разни далечни земи
където са хора

и останах сам.
И ми стана по-леко.
Вече мога да тръгна по улицата,
вече никой не помни за мене,
никой не ме разпознава,



както и аз не откривам в муцуните им
                             
                                чертите на расата

на моите приятели
с които си викахме „брадър’,
                                        „брат ми”, „брато”,
Или нещо такова.


  • /Батю/


"…както и аз не откривам в муцуните им чертите на расата..."
...

 

Ще празнувам този най - нормален графитен понеделник…


Благодаря!
Simple obsession.
Това е рая.

…ад и рай…
Всичко е в главите ни -
светът си е какъвто си е.

клише…

разбира се, че е и какво -
не гледам телевизия, не слушам радио, не чета преса, не си купувам, списания, клише за някои, за други странно...

"- пич, 'що не се обаждаш?
- пич, защо да се обаждам?"

Говорим си като олигофрени в момента или като глухи баби!
Пак си ядосан.

Никога не съм бил неядосан.
"месарите станаха повече от кавалерите"

Не искаш да си хепи!
Не обичам крайностите - много са инфантилни…
Искаш ли морков?

Все едно се опитвам да предложа на хората синьо сирене...
…а те: не не, искаме си шкембе....
хубаво, но опитайте и това  
бе мани го това мухлясалото, дай шкембенце...

да си ядат каквото си познават, ще пораснат може би, но това не е моя грижа.
Какво мислиш за колекционерството?

Колекционирам с ушите си - музика!

Нейно величество!
СъПреживяване?

Последният концерт.
Потребност, която предизвиквам.
За някои съм си изгубил живота, заради музиката.

За теб?

…съм го намерил.
Импровизирам дълго, дълго. Редя звуков пъзел в главата си.
Два интервала и аромат ме изстрелват…

... и едно докосване, може да те разтърси.
Знаеш ли, някога, някой ме помоли да го обясня, едва дочакал да спра, ме информира въодушевено че еди къде си обрали банка…

Пладнешки обир!
Довиждане на този и не се обръщай да му гледаш опулените "копчета"!

Както и да е…

Никога не е "както и да е"!
...изтриваме ненужните файлове.

Искаш ли Нутела?

На диета съм.

…и суетен.
Добре де, ще ям с две лъжички!
Идва ми на ум за глухарче - не знам защо,
смея се и то се разлетява
и уж - няма го,
а всъщност, има още 100 малки глухарчета...

Вали…

Винаги ли влизаш в хората?

Понякога не искам…

А аз какво съм?
Обикновен стар дух?

Абсент…
Ти си какъвто искаМ, докато искам.


В къщата на Шопен на Майорка, една от външните стени е обрасла гъсто с бръшлян, от който се подават скулптури на лица -
мъже, жени...
Пропукани!
…и всяко със своята емоция, като мандала…
Шума от "нискочелите" потъва като в кладенец, а през тялото минава мълния...

 а къщата от твоето детство?

 Австрийска архитектура, двор, огромна веранда, прозорците се вдигаха нагоре и от там се измъквах вечер за да си мълчим на пейката с едно момче, през деня бях дивак.
Отчуждиха я… 
На 14 гледах как я събарят - построиха трафопост.

Забрави!

Какви дребни дневни удоволствийца си доставяш?

Моменти на изплискване и след това тишина. Някакъв нерв в бекраунда. Търсене на отговорите…
Навярно това е остаряването…

…физическо понятие!

Още вино? 

Благодаря!

"- Джиивс, когато облека този костюм всички ме заглеждат и питат кой го е шил.
- Безспорно за да избегнат шивача ви сър!" 
хахаха
Еееех, няма я вече едновремешната прислуга, която живееше в пристройките до замъка.

Цинично!
Всеки продава труда си!

Пирамидата е с върха надолу.
Съсипват, а сътворяване няма…
Бентли на черен път.

Тост за най - великите и безсмърни - Ние! - хехехе

Не, нека е за каквото си пожелаем!

А какво си пожелаваме?

Градина, лек бриз, бръшлян, хармония...

…кедър…

…билки също, трева…

…косена 
и лавандула,
верандата…

…дълбочина…

Ще посвириш ли още?

Какво време!

О, Рахманинов!

...

♀ Благодаря!
"Някой да запали свещите, моля!"

"и онези в дъното!"
Ееех, стария свят и неговия собствен почерк…

…и нейно светейшество деликатността…

ла бемол мажор - виолетово
като теб

Контрапункт - Впцаров
"...
когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида."
...
Целувката накрая не ти ли идва в повече - нали е влюбен, нейния сън не трябва ли да е свещен за него?
Поправи ме!

хахаха 
Да така би трябвало да е - по всички съвременни ръководства на влюбения го пише.

хехе ръководства…

"Ако животът е един антракт,
безмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.
...

Ти, който можеш с лекота дори
да разбереш душата на дървото -
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен."

Добромир Тонев е, не съм аз.

От какво те е страх?

нямам страхове вече...
Може би да не нараня
едиствено.

Изпитвал ли си страх, че може да не си за "Нея", това което ти се иска?
Ти може да си много повече в едно друго измерение и да го знаеш, но не в нейното.

Принцеси руси, добри и красиви, принцовете - снажни, препускат върху своя вихрогон с мисия да Я спасят..., романи, сюжети, герои, филми, които накрая за малко да почнат… 
пууу, че неприятно...
…докато един ден не се събудиш и не кажеш, абе я фак оффф! Някой да изтръска тази пудра захар!

♀  Болно!

красота за теб
и това:

Понякога искам да тропна по масата за да те събудя "ТУК СЪМ", но знам, че това не стига,
затова поемам дъх.
Липсваш ми най - много когато съм с теб.
...а ти си чувстваш...
...някъде!
Може би трябва да се науча да се разделям с вещи и хора.

ТРЪГВАШ?! НЕ!

Не боледувай!
Не си повикал и не е дошло,
но животът съвсем не свършва,
ще узрее...
...минавало е хиляди пъти наоколо и закачливо е подвиквало, но…

Какво направих?
Остани!

 Виж, просто е време...
"Никога не е 'както и да е'!"

...



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и не използвайте обиди!